МЕЧТА

При мен дойде със изгрева на слънцето,
със крясъка на чайките и морското дихание.
Помилва ме, бе нежна като бриза,
в очите ти искреше къс от синьото небе,
сърцето ти-горещо като пясъка
изгаряше в червено моето лице.
Но късно е, със залеза си тръгваш
и стъпките по пясъка изчезват под вълните.
След теб поглеждам силуета ти бледнеещ
и чакам те към мен да се обърнеш,
но ти мечта си, тръгваш и се смееш
и никога при мен не ще да се завърнеш.

Миг

Какво съм аз във времето безкрайно,
частица малка, миг неизживян?
Земята трупа вековете трайно,
животът отминава като вятър разпилян.

Минават дни и нижат се години,
а само миг единствен съм живял.
Какво са някакви си двадесет години
с които пред смъртта съм отстоял.

Човек се ражда,вдишва и умира,
оставя спомен-радост и печал,
но даже той след време се изтрива
и сякаш никога не си живял.

Разстрел

Картечен изстрел тишината подкосил
и в кървава роса тревата се обляла,
и нечий труп останал да лежи,
а слънцето помилвало го с нежни длани.

Набръчкани от ярост и от злоба пръсти
стоманения спусък стиснали за миг,
а Той спокойно гледал ги в очите,
оловото посрещнал като гост велик.

Очи безжизнени се вперили в небето,
искрящо черни,но не виждащи сега.
Камбанен звън под ударите на сърцето
заглъхвал бавно пред олтара на смъртта.

За миг дори не трепнал от уплаха,
с усмивка бледа чакал е смъртта,
дори когато кървавите рани
на ризата му бяла правели петна.

Преди да падне мъртъв на земята
в небето блеснал образ на жена-
едно кърмаче в скута си люляла
и с блеснали очи е чакала го тя.

Под черния перчем проблеснала сълзица,
една сълза за майка и баща,
за мило либе-бяла гълъбица,
за верните другари и за младостта.

И бавно здрач се спуснал над полето,
безброй звезди блещукали сега.
Луната тялото обгърнала със нежност
в студената прегръдка на нощта.

1989г.

Слон и мравка

Веднъж по северния склон
вървеше стар индийски слон.
По тясната пътечка му се мерна
някаква си мравка черна.

Веднага слона разговор завърза
без много да му мисли и да бърза
за своите приказни размери,
че няма той противник да се мери.

И ето в тоз неравен спор,
разгорещил се под вековен бор,
отсече строго слона стар
на непознатата със жар.

-Хей ти,не стига,че си малка,
а тъй си нагла и нахална.
Тогава мравката с наслада
така на великана каза:

-Е,вярно е,че си голям,
но работата не е там.
Ти слушай хората какво приказват,
какво за мравките разказват.

И почна мравката в защита
без много,много да се пита
за своите дарби родни
и чувства благородни.

Обрат във спора се получи
и стана тъй,че мравка слон да учи.
И каза му го в очите прямо-
кое е малко и кое голямо.

Тогава слона се засече,
честта на мравката отрече
и ето,че си взе на мерник
своя малък чер съперник.

Но в този миг откъм гората
изстрел сцепи тишината.
Човек с пушка и патрони
решил честта на спора да подрони.

Втори изстрел в тишината
разклати слона в краката
и ето,че се сгромоляса слона
там някъде на склона.

Така се разделиха двама
оспорвайки си слава по-голяма.
Единият остана на земята,
а другият се скри в тревата.

1989г.

Към върха

Вървиш напред,вървиш на горе,
вървиш безспирно своя път.
Препятствие прескачаш,дума не изричаш
и пак по пътя си вървиш.

Наклонът е голям,но ти не спираш,
задъхваш се сред ручейчета пот.
Със лакти път пробиваш си в тълпата
и с лакти удрят те в гърба.

Но ти си упорит,не сещаш болка,
дори не гледаш и встрани.
Пред теб целта-единствена одежда,
в която криеш своя страх.

Страхът да стигне някой преди тебе
на твоя връх след толкова мечти.
Та ти нали за туй се бориш-
да бъдеш пръв сред хорските тълпи.

Сега,достигнал си целта
и радваш се безмълвно на успеха,
но обърни се и назад,встрани
и виж цената на ненужната утеха.

1990г.

Прощално

На вън е нощ, тъй хладна и коварна,
притиснала ме сам, безпомощен сега.
Къде си ти любов, красива и невярна,
оставила ме в тъмното-захвърлена мечта.
Не си отивай, спри, върни ми радостта.
И вярата, и чувствата, и нежността.
Но тръгна си-далеч, далеч от мен си ти.
И само споменът за любовта ми
остана във сърцето да гори.
А може би не трябва да те моля,знам,
че думите тежат, ала сърцата вече са заспали.
Надеждата да бъда с теб-жадуван блян,
отдавна вече двамата сме проиграли.
Аз плача, да и дъжд солен вали сега,
ала сълзите зная няма да те върнат.
Отиде си-опитах да те спра
и в самота живота си обгърнах.